Живот отвъд рака: Късни ефекти и грижа

Успешното лечение на детските злокачествени заболявания, което достига до 80% в развитите страни, поставя други въпроси и предизвикателства, свързани с качетвото на живот на вече зрелите хора, преборили болестта. PanCare е европейска мрежа от лекари, родители, сървайвъри и пациенски застъпници, чиято мисия е да се сигури равен достъп до оптимални дългосрочни грижи и да се подобри качеството на живот на всяко дете и юноша в Европа след приключване на лечението. Знаем, че в момента в Европа живеят над половин милион сървайвъри и до 2030 те ще достигнат 750 000. Две трети от тях страдат от някакви къзни ефекти, свързани със здравето, емоционалното и психическото им състояние. Това е едно сериозно предизвикателство пред медицината. Нужно е проучване на тези късни ефекти, обучение на медицинските специалисти и на самите сървайвъри, така че да се осигури качествено дългосрочно проследяване и грижа.

На 8 и 9 март 2024, се проведе обучителен онлайн курс "Живот отвъд рака: Късни ефекти и грижа за сървайвърите". В задълбочени дискусии се обсъдиха медицинските и психологическите аспекти на късните ефекти, различните гледни точки и ролята на всички страни - медицински специалисти, сървайвъри, родители, пациентски застъпници.

Когато започнем да задаваме правилните въпроси - КАКВО? ЗАЩО? КОЙ? КАК? и КОГА?, ще започнем да нареждаме картината и да създадем смислена и правилно организирана проследяваща грижа.

КАКВО искаме да постигнем? - Да регистрираме навреме късните ефекти и да ограничим влиянието им, така че младите хора, преживели рак в детска възраст, да имат едни пълноценен живот.

ЗАЩО се появяват тези късни ефекти и ЗАЩО с течение на времето рискът се повишава? - За да се справим с тях трябва да ги разбираме и да познаваме техния генезис, така че да намерим най-подхоящите механизми за ограничаването им.

КОЙ е в риск? - Специфични лекарства, терапии и състояния, по време на лечението, са фактори, които повишават риска и затова тези хора трябва да бъдат набюдавани и проследявани за определени очаквани късни ефекти.

КАК можем да постигнем всичко това? - Създаването на програма за проследяване, която да открива ранни симптоми и бъдещи стратегии за намаляване на потенциалните рискове.

КОГА да започнем и КОГА да спрем? - Веднага след приключване на лечението трябва да започне адекватно проследяване. А през целия живот определени здравословни състояния могат да се свържата с лечението в детството. Затова винаги трябва да се взима под внимание медицинската история, самият сървайвър да бъде информиран и да настоява медицинските специалисти също да се информират за възможното влияние на определени медикаменти и терапии в миналото върху настоящия здравен статус.